Биография
Музика и живопис
Музиката за мен е плод на вдъхновение, което идва от Бог. Помага ми да усетя и разбера какво е животът. Затварям очи и виждам снимки от природата, чувствам емоциите на хората, усещам култури и цивилизации. Тези въображаеми картини са това, което трансформирам в тонове, тоналности, мащаб, звучност, ритъм. Превръщам ги в музика. Трябва да призная нещо. Ако във всички предишни изречения замених думата „музика“ с думата „живопис“, абсолютно нищо не би се променило за мен. Езикът, който тези две изкуства използват, е много сходен. В живописта използвам също тонове, тоналности, мащаб и звучност. Редуването на линии и цветове създава ритмиката на картината. За мен процесът на обучение по рисуване създаде любовта ми към музиката. Постепенно създаването на мелодии се превърна в необходимост, точно както рисуването на картини. Тези двамата вече са нещо неделимо. Музиката е тайнство. Правенето на музика ми напомня на религиозен обред - музикантът възприема вдъхновението отгоре и го пресъздава в нещо осезаемо. Ето защо хармоничната и възвишена музика носи присъствието на духовното. Подобно на живописта и всички останали изкуства, това е израз на върховна духовна чувствителност и голяма отговорност.
Деница Серафим ( Деница Серафимова) е български артист, който завършва училището за изкуства във Варна (1998 г.) и Националната художествена академия в София (2002 г.), специалност „сценография”. Почти всички в семейството й са художници и тя израства в артистичната атмосфера на живописни картини, изложби и занимания с изкуство. Баща й обаче –изкуствовед и вещ познавач на музикалните стилове – изпълва детството й с класическа и съвременна музика, запознава я с най-доброто от блус, соул, рок, фънк и джаз творчеството на големите световни музиканти. Тя е силно вдъхновена и започва да пее, като проявява необикновения дар да импровизира и да композира. Още като ученичка въздействието на нейните изпълнения и джаз импровизации е магнетично върху публиката в клубове, изложбени пространства и фестивали.
Николай Иванов – значим български музикант, композитор, мултиинструменталист и създател на арт формация ОМ - я открива и започва да работи с нея в различни музикални проекти. Следват сериозни концерти с великолепни музиканти, телевизионни участия, записи на филмова музика („Подгряване на вчерашния обед” 2002 г., режисьор Костадин Бонев), в които Деница Серафимов се усъвършенства вокално и професионално. Стиловата посока е World музиката с едно сложно съчетание на източни и западни интонации, на християнски, средновековни и етно мотиви, на пространствено и универсално звучене, на дълбоки, драматични и мистични състояния. Гласът на Деница Серафим й позволява да постигне тази нелесна музикална симбиоза – той е с голям диапазон, от кристално ярките височини до плътните и почти неестествени за жена низини. Гласът й притежава благородна мекота, звучи нежно и чувствено, но има сила и обем, впуска се в сложна и овладяна орнаментика, в неочаквани интервали и смели преходи или застива в звуково наситени и вътрешнонюансирани протяжни тонове. При нея съществува още едно рядко качество – тя изпълнява песните си на измислен от нея език с някакво древно, мелодично и вълнуващо звучене. Той й позволява да се съсредоточи главно върху музикалното преживяване, върху моментната импровизация и да се чувства максимално свободна.
Нарекоха я българската Лиза Джерард – уникалната вокалистка на легендарната група Death Can Dance – от която през 2012 г. Деница Серафим и група „Ирфан”, с която тя работи, получават лични поздравления за музикалните си постижения. С „Ирфан” тя пее повече от десет години и концертира в България, Белгия, Холандия и Германия. Френският музикален лейбъл „Прикосновение” продуцира три албума на групата, които разпространява по целия свят. Деница Серафим е композирала женските вокални партии в албумите „Ирфан” и „Серафим” и в три от песните във „Вечното Завръщане". Стилът е отново World music.
Но тя работи и с други музиканти като изключително талантливия Калин Николов. С него създават музика за четири театрални спектакли на големия режисьор Явор Гърдев. Калин Николов печели най-престижните в България награди за авторска театрална музика – „Аскер” през 2007 г. за „Крал Лир” на Явор гърдев и „Икар” през 2012 г. за „Ричард ІІІ” на Пламен Марков – като не забравя да подчертае участието и заслугите на Деница Серафим, която е композитор и изпълнител на вокалните части в произведенията. През 2014 г. тя и група „Ирфан” получават награда за оригинална авторска музика от международния фестивал за куклен театър „Златния делфин” във Варна. Техните композиции и нейният глас са основен и много внушителен елемент в спектакъла „Мълчаливи предания” на Боян Иванов и варненския куклен театър, който е удостоен с „Икар”.
През 2014 г. Деница Серафим композира и изпява вокалната партия в творбата на френския композитор Jonatan Mayer, която с епичното и драматично музикално въздействие е особено подходяща за мащабна филмова продукция. Тя създава съвместни музикални творби и с италианеца Riccardo Prencipe и неговата група Corde Oblique, както и с Любомир Йорданов( Atom Music).
Изповядваща искрени религиозни чувства, Деница Серафим обича да интерпретира по свой начин сакрални и красиви християнски песнопения. Прави го с музикална страст и дълбоко преживяване, с които пее и испански фламенко мотиви с китариста Кирил Пашов, български фолклорни вариации с група „Ериней”, ритмични и възпламеняващи House композиции на английски отново с Калин Николов.
Нейното присъствие на сцената е впечатляващо не само с вокалното богатство, с изящната мелодичност на песните й, с уверената, професионална импровизация и музикално въображение. Тя е изключително артистична и чувствителна, тя не само пее, но и изживява песните си с душа и тяло, тя е екзалтирана и танцува с елегантната си фигура и екзотично излъчване. Всичко в нея е посветено на музиката, която я кара да чувства в себе си и да споделя с другите онази висша божествена хармония и онова светло ангелско озарение, които превръщат хората в духовни същества. Деница Серафим вярва в това и пее за това.